За първи път

Вървяхме един до друг, но без да се поглеждаме. Тревата докосваше босите ни крака и ни даряваше частичка от любовта си. Вървяхме просто ей така, но бяхме заедно. Толкова неща исках да ти кажа, че предпочитах да мълча. Молех се само да не разбираш колко съм притеснена от близостта ти.

После усетих ръката ти върху моята. И всичко си дойде на място. Пръстите ми се сгушиха в твоите така уютно, сякаш това е бил дълго чакания подслон.

Ето ме върху тревата. А ти си надвесен над мен. Очите ти са толкова дълбоко в мен, че съм сигурна - можеш да преброиш с точност всички пърхащи пеперуди в корема ми.

Бай Илия

С бай Илия се запознахме съвсем случайно. Всъщност никога нямаше да знаем, че го има, ако не беше циганката. Спряхме с колата, за да я питаме дали продава пластмасови чинийки, а тя ни каза да отидем до язовира. "Ей тука е, след баира."

Язовир Студен кладенец. Толкова съвършен и прекрасен с тишината си и гладката си кожа, че ни се стори странно – обръщахме картата на всевъзможни посоки и пак не бяхме забелязали, че съществува.

Сега обаче язовирът беше пред нас. Ние гледахме в него и той гледаше в нас. И после просто тръгнахме надолу. Стигнахме до края на улицата. До последната къща. До бай Илия.