23 май 2010

За първи път

Вървяхме един до друг, но без да се поглеждаме. Тревата докосваше босите ни крака и ни даряваше частичка от любовта си. Вървяхме просто ей така, но бяхме заедно. Толкова неща исках да ти кажа, че предпочитах да мълча. Молех се само да не разбираш колко съм притеснена от близостта ти.

После усетих ръката ти върху моята. И всичко си дойде на място. Пръстите ми се сгушиха в твоите така уютно, сякаш това е бил дълго чакания подслон.

Ето ме върху тревата. А ти си надвесен над мен. Очите ти са толкова дълбоко в мен, че съм сигурна - можеш да преброиш с точност всички пърхащи пеперуди в корема ми.



Ето ги и устните ти. Върху моите. Молещи се да им се доверя. Езикът ти намира моя и го обгръща с такава нежност, че се чувствам като захарен памук.

Първата ми целувка...

Побягнах надолу по поляната. Опитвах се да скрия пламналото си лице. Тичах през целия път до къщата. Когато влязох вътре, се погледнах в огледалото. По косата и кожата ми бяха полепнали тревички. Бях преминала през цялото село с първата целувка върху себе си.

1 коментар:

Анонимен каза...

Талант си! И моята първа целувка беше точно същата като усещане...