Гледах я как върти огньове. Беше невероятно да наблюдавам движенията й. В пълен мрак тя описваше Вселената.
Кръгове, които тичаха един след друг и никога не се догонваха.
Кръгове, които танцуваха паралелно и сякаш гледаха в една посока.
Кръгове, които се обичаха и влизаха един в друг.
На моменти огньовете осветяваха очите й. В тях не виждах страх, че ще се опари. Нито притеснение, че ще сгреши. Само спокойствие и хармония. И жажда да разказва за Вселената.
- Защо въртиш огньовете? – попитах.
- Защото не се страхувам от себе си.
После се усмихна и продължи да танцува с огнените си ръце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар